Върни се

6 дек. 2008 г., 21:42

Поэзия

565 0 2

Отваряйки очи,

ще я потърся там,

където бях свикнала

да я намирам,

но няма да я видя.

И с първия слънчев лъч

надеждата отново ще се върне.

Да се завърне тя

със следващия автобус,

че в сърцето пусто

мрак отново тегне.

И в следващия топъл миг

усмивка блага ме огрява

и чувам писъка щастлив -

дошла е, подаръци раздава.

Затичвам се към прага стар,

но нещо силно

сърцето ми пристяга.

И още миг, ах, само миг

и ще я стигна,

но някой ръцете ни разделя,

събуждам се и пак е мрак,

а нея в стаята я няма.

Посветено на сестра ми