6 дек. 2008 г., 21:42

Върни се

886 0 2

Отваряйки очи,

ще я потърся там,

където бях свикнала

да я намирам,

но няма да я видя.

И с първия слънчев лъч

надеждата отново ще се върне.

Да се завърне тя

със следващия автобус,

че в сърцето пусто

мрак отново тегне.

И в следващия топъл миг

усмивка блага ме огрява

и чувам писъка щастлив -

дошла е, подаръци раздава.

Затичвам се към прага стар,

но нещо силно

сърцето ми пристяга.

И още миг, ах, само миг

и ще я стигна,

но някой ръцете ни разделя,

събуждам се и пак е мрак,

а нея в стаята я няма.

 

 

 

 

 

 

                                                                                              Посветено на сестра ми

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...