Върни се
Отваряйки очи,
ще я потърся там,
където бях свикнала
да я намирам,
но няма да я видя.
И с първия слънчев лъч
надеждата отново ще се върне.
Да се завърне тя
със следващия автобус,
че в сърцето пусто
мрак отново тегне.
И в следващия топъл миг
усмивка блага ме огрява
и чувам писъка щастлив -
дошла е, подаръци раздава.
Затичвам се към прага стар,
но нещо силно
сърцето ми пристяга.
И още миг, ах, само миг
и ще я стигна,
но някой ръцете ни разделя,
събуждам се и пак е мрак,
а нея в стаята я няма.
Посветено на сестра ми
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Георгиева Всички права запазени
