Момиче, не си отивай!
Сега какво ли ти стана?
Сълзите ми не проливай.
Не мога аз да те хвана.
Различно бе преди ден –
чувствувах твоето рамо.
Денят в нощ превърна и в мен
остана раната само.
Как друг обикна, не знам,
как мен загърби?
Как остави ме сам?
Защо ме изхвърли?
Сега зова сред тъмите:
върни се!
Върни ми, момиче, мечтите.
Върни се!
(Посветено на И.К.)
© Калин Барбов Все права защищены