18 февр. 2017 г., 21:56

Върни се

610 0 1

Далеч от мен отвя те вятъра,
остави ме отново сам.
Не искаше ли да сме двамата,
макар далеч, някъде там.

На край света седя самотен,
тъжен и безкрайно смутен.
И чета твоя текст любовен,
чакам да се върнеш пак при мен.

И въпреки че животът ми се подигра
и остави ме без път и без посока.
Аз си спомням нашата мечта,
за общата съдба в живота.

И моля се на господ още,
да те върне пак при мен,
да не съм самотен нощем,
да се радвам на усмивката ти всеки ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Дизов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...