Feb 18, 2017, 9:56 PM

Върни се

  Poetry » Love
614 0 1

Далеч от мен отвя те вятъра,
остави ме отново сам.
Не искаше ли да сме двамата,
макар далеч, някъде там.

На край света седя самотен,
тъжен и безкрайно смутен.
И чета твоя текст любовен,
чакам да се върнеш пак при мен.

И въпреки че животът ми се подигра
и остави ме без път и без посока.
Аз си спомням нашата мечта,
за общата съдба в живота.

И моля се на господ още,
да те върне пак при мен,
да не съм самотен нощем,
да се радвам на усмивката ти всеки ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Дизов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...