Feb 18, 2017, 9:56 PM

Върни се

  Poetry » Love
609 0 1

Далеч от мен отвя те вятъра,
остави ме отново сам.
Не искаше ли да сме двамата,
макар далеч, някъде там.

На край света седя самотен,
тъжен и безкрайно смутен.
И чета твоя текст любовен,
чакам да се върнеш пак при мен.

И въпреки че животът ми се подигра
и остави ме без път и без посока.
Аз си спомням нашата мечта,
за общата съдба в живота.

И моля се на господ още,
да те върне пак при мен,
да не съм самотен нощем,
да се радвам на усмивката ти всеки ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Дизов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...