Върви!

14 мая 2011 г., 10:08

Поэзия » Любовная

666 0 5

Хей!

Хубаво ми е

да се изгубваме

под шарените сенки

на дърветата високи;

ръката ти

тъй здраво се е вплела в моята

от лакътя надолу;

почти не си говорим,

но мисълта ти

като птица ме обгръща.

Дъхът - неравномерно учестен.

Неволно потреперваш с пръсти.

Хей!

Позволи ми

да погледам крадешком

как долната ти устна се издава леко,

щом помислиш си

да ме целунеш;

усещам, че забавяш крачките

и ме поглеждаш

някак си отнесено и синьо.

Върви напред!

Не спирай!

И не крий усмивката си

в крайчето на устните.

Ще ни завидят

и косите си

над нас ще спуснат

самодивите!

Eia (Росица Танчева)

2011-05-14T16:29:59+03:00

Допадна ми това стихотворение.
Поздрав!
danda (Даниела)

2011-05-14T16:14:35+03:00

мммммм много добър!!!
ВаняИ (Ваня Иванова)

2011-05-14T16:01:17+03:00

Нежно, завладяващо, чувствено!!!Поздрав!
лъвче (Лъки)

2011-05-14T12:12:05+03:00

Красив стих,като свеж полъх е!Поздрав!
doreto66 (Дора Павлова)

2011-05-14T10:10:02+03:00

хей! обичам така наредени думи - леко и красиво.

п.п. споделих.