Върви!
Хей!
Хубаво ми е
да се изгубваме
под шарените сенки
на дърветата високи;
ръката ти
тъй здраво се е вплела в моята
от лакътя надолу;
почти не си говорим,
но мисълта ти
като птица ме обгръща.
Дъхът - неравномерно учестен.
Неволно потреперваш с пръсти.
Хей!
Позволи ми
да погледам крадешком
как долната ти устна се издава леко,
щом помислиш си
да ме целунеш;
усещам, че забавяш крачките
и ме поглеждаш
някак си отнесено и синьо.
Върви напред!
Не спирай!
И не крий усмивката си
в крайчето на устните.
Ще ни завидят
и косите си
над нас ще спуснат
самодивите!
© Павлина Гатева All rights reserved.
обичам така наредени думи - леко и красиво.
