vanchelka (Ваня)
10 17
22 янв. 2010 г., 18:38

Върви си... 

  Поэзия » Любовная
732 0 2

Аз вече свикнах

да минаваш бързо през мен,

да ме обичаш все по-малко

всеки Божи ден.

Любовта ти е отрова,

но аз не мога без това -

да чувствам сърцето ти близо до моята ръка!

Минаваш бързо през мен,

спиш с мен,

но сякаш теб те няма,

прегръщаш ме,

но усещам в сърцето рана.

Нима е любов това,

че ме оставяш всеки път сама?!

Дали разбитите сърца имат силата да бият

тъй силно, както преди,

дали обичат с онази жар безстрашна

преди така да ги боли!

През леглото ми напряко

тази нощ минавай,

но болката да те видя сутринта

не ми причинявай.

Върви си...

Не ме целувай с тези устни,

които шепнат, че ме напускаш.

 

© Ваня Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "През леглото ми напряко
    тази нощ минавай,
    но болката да те видя сутринта
    не ми причинявай."
    А....,става смешно!!! Има и рима!!!
  • Страннно, много болка, това като че ли подхожда на книгата ми "Серийният ми женкар", нали?
Предложения
: ??:??