Върви си...
Аз вече свикнах
да минаваш бързо през мен,
да ме обичаш все по-малко
всеки Божи ден.
Любовта ти е отрова,
но аз не мога без това -
да чувствам сърцето ти близо до моята ръка!
Минаваш бързо през мен,
спиш с мен,
но сякаш теб те няма,
прегръщаш ме,
но усещам в сърцето рана.
Нима е любов това,
че ме оставяш всеки път сама?!
Дали разбитите сърца имат силата да бият
тъй силно, както преди,
дали обичат с онази жар безстрашна
преди така да ги боли!
През леглото ми напряко
тази нощ минавай,
но болката да те видя сутринта
не ми причинявай.
Върви си...
Не ме целувай с тези устни,
които шепнат, че ме напускаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Всички права запазени
