Върви си
върви, не поглеждай назад.
Аз тук ще остана и просто ще тлея,
истинска или фалшива - не знам,
но щом не умирам, значи живея.
И все още дишам, не мога да спра,
и все още гледам с очи неразбрани,
нямам сили дори да умра,
във мен още парят старите рани.
Сега ти не знаеш какво е без теб,
не виждаш сърцето ми станало камък,
не виждаш душата ми в лед обкована,
сега ти не знаеш какво е без теб...
Върви, не поглеждай назад,
от рая, изпрати ме в ад,
ад от твоята обич създаден
и рай от твоята обич предаден...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартина Все права защищены
) 6+