3 июн. 2006 г., 09:39

Върви си 

  Поэзия
752 0 3
Аз мога без теб да живея,
върви, не поглеждай назад.
Аз тук ще остана и просто ще тлея,
истинска или фалшива - не знам,
но щом не умирам, значи живея.

И все още дишам, не мога да спра,
и все още гледам с очи неразбрани,
нямам сили дори да умра,
във мен още парят старите рани.

Сега ти не знаеш какво е без теб,
не виждаш сърцето ми станало камък,
не виждаш душата ми в лед обкована,
сега ти не знаеш какво е без теб...

Върви, не поглеждай назад,
от рая, изпрати ме в ад,
ад от твоята обич създаден
и рай от твоята обич предаден...

© Мартина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??