3.06.2006 г., 9:39

Върви си

1K 0 3
Аз мога без теб да живея,
върви, не поглеждай назад.
Аз тук ще остана и просто ще тлея,
истинска или фалшива - не знам,
но щом не умирам, значи живея.

И все още дишам, не мога да спра,
и все още гледам с очи неразбрани,
нямам сили дори да умра,
във мен още парят старите рани.

Сега ти не знаеш какво е без теб,
не виждаш сърцето ми станало камък,
не виждаш душата ми в лед обкована,
сега ти не знаеш какво е без теб...

Върви, не поглеждай назад,
от рая, изпрати ме в ад,
ад от твоята обич създаден
и рай от твоята обич предаден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...