3.06.2006 г., 9:39

Върви си

1K 0 3
Аз мога без теб да живея,
върви, не поглеждай назад.
Аз тук ще остана и просто ще тлея,
истинска или фалшива - не знам,
но щом не умирам, значи живея.

И все още дишам, не мога да спра,
и все още гледам с очи неразбрани,
нямам сили дори да умра,
във мен още парят старите рани.

Сега ти не знаеш какво е без теб,
не виждаш сърцето ми станало камък,
не виждаш душата ми в лед обкована,
сега ти не знаеш какво е без теб...

Върви, не поглеждай назад,
от рая, изпрати ме в ад,
ад от твоята обич създаден
и рай от твоята обич предаден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...