4 сент. 2006 г., 20:29

Вървя

830 0 17
Вървя и не спирам,
прегради руша.
Без жалост отказвам
и ново строя.
На хората гледам
аз право в очите,
със истини само
оборвам лъжите.
И много ме мразят,
а малко обичат,
но аз продължавам
след мечтите да тичам.
От себе си бягам
и пак се прибирам.
И само за себе си
аз ще избирам.
В сърцето ще бръкна,
а после в главата.
И после ще питам
директно съдбата:
- Кажи ми направо,
ориснице вярна,
любов или разум
в живота останал?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...