Вървя
Вървя и не спирам,
прегради руша.
Без жалост отказвам
и ново строя.
На хората гледам
аз право в очите,
със истини само
оборвам лъжите.
И много ме мразят,
а малко обичат,
но аз продължавам
след мечтите да тичам.
От себе си бягам
и пак се прибирам.
И само за себе си
аз ще избирам.
В сърцето ще бръкна,
а после в главата.
И после ще питам
директно съдбата:
- Кажи ми направо,
ориснице вярна,
любов или разум
в живота останал?
прегради руша.
Без жалост отказвам
и ново строя.
На хората гледам
аз право в очите,
със истини само
оборвам лъжите.
И много ме мразят,
а малко обичат,
но аз продължавам
след мечтите да тичам.
От себе си бягам
и пак се прибирам.
И само за себе си
аз ще избирам.
В сърцето ще бръкна,
а после в главата.
И после ще питам
директно съдбата:
- Кажи ми направо,
ориснице вярна,
любов или разум
в живота останал?
© Христо Костов All rights reserved.
