1 февр. 2008 г., 08:39
По улици от калдъръм вървях.
Не исках да те приемам като... грях.
А беше ранно утро, тъмно бе...
едва разпукваше - като пъпка на ябълков цвят.
Вървях по стръмнината, бавно.
Вървях, и като, че... не стъпвах на земята.
Вечерница-зорница пътя ми проправяше,
във... светлина чертаеше ме цялата.
Вървях по калдъръма стръмен -
нагоре, и към теб. До теб вървях.
Проправях си пътека към сърцето ти,
не беше лесно, но уви, като че успях... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация