22 июн. 2010 г., 10:21

Вътрешна война

1K 0 0

Правя стъпка напред,
а назад продължавам да вървя.
Мислите си уж слагам в ред,
а пак безмислено ми е сега.
Миналото с тебе уж загърбих,
а пак за тебе мисля само.
Мечтите, които имахме с теб, захвърлих,
а пак мечтая с тебе да сме двама!
Уж си тръгнах, а продължавам да се връщам
и от безмисленото смисъл да вадя.
Малкото ни хубави моменти изхвърлих също,
но пак заради теб на нашите места стоя!
Във миналото бъдещето си издирвам,
във безследното търся аз следа.
Във мечтите виждам настояще,
а във спомените - толкова тъга!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вес Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...