22.06.2010 г., 10:21

Вътрешна война

1K 0 0

Правя стъпка напред,
а назад продължавам да вървя.
Мислите си уж слагам в ред,
а пак безмислено ми е сега.
Миналото с тебе уж загърбих,
а пак за тебе мисля само.
Мечтите, които имахме с теб, захвърлих,
а пак мечтая с тебе да сме двама!
Уж си тръгнах, а продължавам да се връщам
и от безмисленото смисъл да вадя.
Малкото ни хубави моменти изхвърлих също,
но пак заради теб на нашите места стоя!
Във миналото бъдещето си издирвам,
във безследното търся аз следа.
Във мечтите виждам настояще,
а във спомените - толкова тъга!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вес Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...