2 июл. 2007 г., 23:57

Във нюанса на червеното

960 0 1


 

Все още тичам и се спъвам из пътеките,

и тебе търся във нюанса на червеното.

          Задъхана и жадна за любов,

          почти пред всеки дом се спирам, за да прося.

Не ми отнемай спомена поне!

Дори горчив, желая да ми лепне на устата!

         Да лекувам раните от липсата на Бог,

         но не желая да не зная що е вяра.

Остарях навярно със хиляда зими за една!

Набръчкана и вяла, без живот,

         обсебена по дивите поля,

         в полунощите се лутам.

Пред свещите навярно само пишеш,

а аз понякога обичам да чета.

         И в тези букви да преплитам дните,

         които не пропуснах да броя.

И случва се да е безсънно,

защото ме е страх, че ме подмина,

        а трябва да заспя за нови сили,

        за да те търся във нюанси на червено.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Обичаща Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...