2 июл. 2007 г., 23:57

Във нюанса на червеното

956 0 1


 

Все още тичам и се спъвам из пътеките,

и тебе търся във нюанса на червеното.

          Задъхана и жадна за любов,

          почти пред всеки дом се спирам, за да прося.

Не ми отнемай спомена поне!

Дори горчив, желая да ми лепне на устата!

         Да лекувам раните от липсата на Бог,

         но не желая да не зная що е вяра.

Остарях навярно със хиляда зими за една!

Набръчкана и вяла, без живот,

         обсебена по дивите поля,

         в полунощите се лутам.

Пред свещите навярно само пишеш,

а аз понякога обичам да чета.

         И в тези букви да преплитам дните,

         които не пропуснах да броя.

И случва се да е безсънно,

защото ме е страх, че ме подмина,

        а трябва да заспя за нови сили,

        за да те търся във нюанси на червено.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Обичаща Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...