Разкроявам небето на мечти и тъга.
Колко много е взето!Има капка вина.
И снишавам гласа си, всяка дума е вик.
Няма как да сънувам онзи прелестен миг.
Разтопи се сърцето върху моята длан.
Колко тихо е вече… и не знам, аз не знам.
И разпадат се срички, но стихът е готов.
Няма нищо, че утре пак животът суров е.
Ако времето само е прогноза една,
но в душата тихо се прокрадва мечта,
аз в шепи събирам думи, знаци, лица,
в дните мои се спирам и поставям везна.