Във времето

Разкроявам небето на мечти и тъга.

Колко много е взето!Има капка вина.

И снишавам гласа си, всяка дума е вик.

Няма как да сънувам онзи прелестен миг.

Разтопи се сърцето върху моята длан.

Колко тихо е вече… и не знам, аз не знам.

И разпадат се срички, но стихът е готов.

Няма нищо, че утре пак животът суров е.

Ако времето само е прогноза една,

но в душата тихо се прокрадва мечта,

аз в шепи събирам думи, знаци, лица,

в дните мои се спирам и поставям везна.