Във всеки дъх ще зная че си ти
Отмивам аромата на деня,
по навик пак присядам на дивана,
в ъглите ми наднича самота
и с тишина снагата е обляна.
Запалените свещи миг рисуват
и в огъня им виждам ти очите,
как нежно във нощта със мен танцуваш
и ласките ти сещам в мене скрити.
Ухаеш на разцъфналия люляк,
окъпан от нестихващия дъжд.
Свещта угасна... всичко се разбули -
очите избледняха изведнъж...
Изпращам ти целувки по луната
и нежност по заспалите звезди
с вълшебен танц посрещам тъмнината -
във всеки дъх ще зная, че си ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зл Павлова Все права защищены
