16 нояб. 2007 г., 17:23

Въведение

685 0 4
Мрак.
Не един.
Няколко!

Земята се разля по пода.
Изкривена картина с правилен образ.
Изходът бяга, а вход вече няма.

Влез, 'приятелю', в 10-ия кръг
и после ме прощавай...
Поезията е език мъртъв.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, много ми харесва,поздрави от мен и 6.
  • Петя, мила, невероятно чувствителна душа имаш ! Затова и стиховете ти са така необичайни и изглеждат мрачни и жестоки ...Аз вярвам в теб, вярвам, че детето в теб от недалечното минало още не си е отишло ! Прекрасно пишеш !
  • ами логично и нелогично.красиво и грозно.противоположностите се привличат...значи замисъла на това стихотворение е идеален.
  • Много интересно стихче! Допадна ми!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...