16.11.2007 г., 17:23

Въведение

681 0 4
Мрак.
Не един.
Няколко!

Земята се разля по пода.
Изкривена картина с правилен образ.
Изходът бяга, а вход вече няма.

Влез, 'приятелю', в 10-ия кръг
и после ме прощавай...
Поезията е език мъртъв.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, много ми харесва,поздрави от мен и 6.
  • Петя, мила, невероятно чувствителна душа имаш ! Затова и стиховете ти са така необичайни и изглеждат мрачни и жестоки ...Аз вярвам в теб, вярвам, че детето в теб от недалечното минало още не си е отишло ! Прекрасно пишеш !
  • ами логично и нелогично.красиво и грозно.противоположностите се привличат...значи замисъла на това стихотворение е идеален.
  • Много интересно стихче! Допадна ми!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...