18 июл. 2021 г., 20:14

Възклицание в междугалактическото пространство 

  Поэзия
615 1 1
Когато всеки Божи ден надеждата във тебе рухва
и се прибираш изтощен, докато вън страхът подухва.
Когато нямаш за какво глава отново да изправиш
и сякаш всичко е тегло, с което ти не ще се справиш,
тогава знай, че има път и някой, който те обича.
Сълзите няма да го спрат, макар светът да е циничен!
Боли, нали, да бъдеш ти искра, която нощем свети,
когато в твоите гърди ридаят хиляди комети?
Когато твоят ден е мрак и няма слънце на небето,
когато търсиш начин как да литнеш с птици над морето,
тогава просто замълчѝ и знай, че всички сме дечица!
Животът вдига те, нали? Животът песен е на птица! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Все права защищены

Произведението е включено в:
  943 
Предложения
: ??:??