Възкръсване
707
0
0
Разбъркани мисли с поредност неясна,
смачкани до мъничка точка
и огънче, свито до тъжна искра,
след словесна атака и болка.
Битки безчетни, но без победители,
оставиха кървави рани,
в миг на безумие, с отровни стрели,
убихме душите свои.
Но ето ни пак и отново,
събиращи малки парченца,
сглобявайки ги, отново с любов,
в доверие и малко надежда.
И възкръсваме пак от праха,
попили поуката тежка,
доброто да търсим във себе си,
да не повтаряме грешките стари!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ат Нейков Все права защищены
