Възкръсване
704
0
0
Разбъркани мисли с поредност неясна,
смачкани до мъничка точка
и огънче, свито до тъжна искра,
след словесна атака и болка.
Битки безчетни, но без победители,
оставиха кървави рани,
в миг на безумие, с отровни стрели,
убихме душите свои.
Но ето ни пак и отново,
събиращи малки парченца,
сглобявайки ги, отново с любов,
в доверие и малко надежда.
И възкръсваме пак от праха,
попили поуката тежка,
доброто да търсим във себе си,
да не повтаряме грешките стари!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ат Нейков Всички права запазени
