10 окт. 2006 г., 00:34

Вземи

893 0 13
Вземи ръката ми със твоята гореща
и нека огънят ти да ме изгори.
Обичам те до болка силно,
с потеклите в очите ти сълзи.

Вземи сърцето ми, до твоето сложи го,
почувствай как за тебе бие.
Вземи душата ми и отвори я,
и любовта ми, в тебе приюти я.

Вземи ме, силно те желая,
със нежността си ти ме укроти.
Вземи ме, падам на колене,
дори и после да боли.

Вземи ме, става вече късно.
Стопявам се, угасвам аз сломен.
В живота, ти за мен си важна,
аз твой съм до последния си ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...