10.10.2006 г., 0:34

Вземи

892 0 13
Вземи ръката ми със твоята гореща
и нека огънят ти да ме изгори.
Обичам те до болка силно,
с потеклите в очите ти сълзи.

Вземи сърцето ми, до твоето сложи го,
почувствай как за тебе бие.
Вземи душата ми и отвори я,
и любовта ми, в тебе приюти я.

Вземи ме, силно те желая,
със нежността си ти ме укроти.
Вземи ме, падам на колене,
дори и после да боли.

Вземи ме, става вече късно.
Стопявам се, угасвам аз сломен.
В живота, ти за мен си важна,
аз твой съм до последния си ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...