6 июн. 2007 г., 12:43

Вземи ме 

  Поэзия
1016 0 7
Завръщат се думи изречени
и очи като лунен обков,
сякаш и в мрак разсъблечени,
жадувам ги както изворът зов.
Спомени хладно плуват към мен,
обгръщат ме и тихо ридая.
Светът ли е в гола реалност скроен
или аз съм различна, не зная.
Сънувани нощи ме будят
и дълго с мене небето боли.
Как от себе си да ме прокудят
когато утрото в мене вали. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Искам Все права защищены

Предложения
: ??:??