21 июл. 2009 г., 15:54

Взлом

1.1K 0 3

Аз влязох със взлом. Задухах. Разхвърлях.

Преместих деня ти, нощта ти погубих,

Засвирих за обич, за страст ти подхвърлях

заспали инстинкти  - във тебе събудих.

 

Вилнях и бушувах. И плаках. И смях се.

Разроших завивки, разпалих жарава

безмилостно нежна, гореща. Не спрях се,

довях ти дъха на  зелена морава.

 

Изстръгнах стенания, ласки, копнежи.

Тършувах във твоите тайни килери.

Най–старите рани разстлах на манежа,

посипах ги с пепел... Болели, болели!

 

Аз влязох с взлом!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...