21 июл. 2009 г., 15:54

Взлом

1.1K 0 3

Аз влязох със взлом. Задухах. Разхвърлях.

Преместих деня ти, нощта ти погубих,

Засвирих за обич, за страст ти подхвърлях

заспали инстинкти  - във тебе събудих.

 

Вилнях и бушувах. И плаках. И смях се.

Разроших завивки, разпалих жарава

безмилостно нежна, гореща. Не спрях се,

довях ти дъха на  зелена морава.

 

Изстръгнах стенания, ласки, копнежи.

Тършувах във твоите тайни килери.

Най–старите рани разстлах на манежа,

посипах ги с пепел... Болели, болели!

 

Аз влязох с взлом!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...