Аз влязох със взлом. Задухах. Разхвърлях.
Преместих деня ти, нощта ти погубих,
Засвирих за обич, за страст ти подхвърлях
заспали инстинкти - във тебе събудих.
Вилнях и бушувах. И плаках. И смях се.
Разроших завивки, разпалих жарава
безмилостно нежна, гореща. Не спрях се,
довях ти дъха на зелена морава.
Изстръгнах стенания, ласки, копнежи.
Тършувах във твоите тайни килери.
Най–старите рани разстлах на манежа,
посипах ги с пепел... Болели, болели!
Аз влязох с взлом!
© Екатерина Димитрова Всички права запазени