29 окт. 2015 г., 16:19

Взрив

508 0 7

Взрив

Не ви ли вълнува как душата прелива?
През сърцето, цветята, очите, небето.
Красотата, жената, мъжът и детето.
И събира в усмивка всичко, което
си струва да виждаме.

Мелодии, звуци, образи, ритми -
не ви ли вълнува как тихо възникват?
Войни ли търсят, или събарят стените?
Войните са глупави - бавят красивото.
И събират във стон всичко, което
си струва да чуваме.

Не ви ли вълнува как душата умира?
През сърцето, цветята, очите, небето.
Красотата, жената, мъжът и детето.
И събира умът ни всичко, което е само за чувстване...
Взрив... взрив... взрив...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...