Oct 29, 2015, 4:19 PM

Взрив

  Poetry » Other
510 0 7

Взрив

Не ви ли вълнува как душата прелива?
През сърцето, цветята, очите, небето.
Красотата, жената, мъжът и детето.
И събира в усмивка всичко, което
си струва да виждаме.

Мелодии, звуци, образи, ритми -
не ви ли вълнува как тихо възникват?
Войни ли търсят, или събарят стените?
Войните са глупави - бавят красивото.
И събират във стон всичко, което
си струва да чуваме.

Не ви ли вълнува как душата умира?
През сърцето, цветята, очите, небето.
Красотата, жената, мъжът и детето.
И събира умът ни всичко, което е само за чувстване...
Взрив... взрив... взрив...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...