8 авг. 2008 г., 13:55

Walk the streets of Japan

1.1K 0 8
 

Walk the streets of Japan

 

Тихо лягаш до мен...

Поставяш ръка на гърдите ми...

Пръстите ти нежно рисуват... красота.

Аз мълча и затварям очите си...

Пренасям се по улиците на Япония...

Харесвам ги, защото не ми напомнят за нищо...

Усещам дъха ти... свеж и топъл.

Бавно прокарвам ръка  по лицето ти...

Продължавам надолу... бавно, бавно...

Все още съм из японските улици...

Непознати и толкова различни...

Дишането ти е учестено...

Опъваш главата си назад...

и нежно се пренасяш с мен  във вишневитв градини...

Ароматите те опияняват...

Красива си... скъп спомен от японските улици...

Тръгни със мен... не се страхувай...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубао, приятно, отпускащо. Благодаря за удоволствието.
  • оффффф
    изтрих си коментара баси...
    чак да възпроизведа
    Absolut
    как е на японски знаеш ли
    сайонара
    суши
    вишнев цвят на съмване
    деца рисуват в синьо
    главата ми опъната назад
    страх ме е ментолово
    big in Japan
    по улици
    без въздишки
    като няма завой няма
    мамка му
    какво е кръвната група
    като кръвта е синя
    или просто Джизъс
    алееехоп
    мистър
    титани сирени
    Japan в подметките
    .........
    ник е пич
    но по-скоро това
    http://www.youtube.com/watch?v=4sCkAvh50Vs
  • Зорница, вече съм сигурен, че сме една кръвна група.Кажи ми коя е любимата ти песен?
  • Така е, всеки по някога има нужда от своите японски улици.
  • nicol, щом ти харесва, виж това:http://www.youtube.com/watch?v=JSMyPtjOuho

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...