15 мая 2016 г., 19:24

xxx28

725 0 0

                                       На Емо

Аз не мога, не искам така

да живея без твоето име

и без твоята топла ръка,

или без да ми шепнеш: "Любима!"

 

Търся твоето мило лице

сред лицата-море от тълпата.

И усмивката... бяло перце...

То ме гали със всеки нов вятър.

 

Често с болката редом вървя.

Тихо стъпвам по спомени наши.

Всеки звук ме ранява. Кървя.

Чупя с яден замах всички чаши,

 

от които сме пили любов...

Все те чакам среднощ да се върнеш

и с копнеж изненадващо нов

както някога да ме прегърнеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...