Ярост
ЯРОСТ
Перонът пуст пред мен чернее,
на пейката е сгушена жена.
Под бръчките усмивка грее -
косата ú се къпе в светлина.
И взира се в слизащите хора.
Да спре в мене поглед не посмя.
Търси във спомените си опора -
очаква мъж, пред старец онемя.
Останахме си двама непознати -
безвремието зад ъгъла заплака.
Назад писмата с болка ги запратих.
... Надеждата потъна в мрака.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимо Николов Все права защищены
