Ярост

17 апр. 2009 г., 11:45

Поэзия

527 0 3

ЯРОСТ

Перонът пуст пред мен чернее,

на пейката е сгушена жена.

Под бръчките усмивка грее -

косата ú се къпе в светлина.

И взира се в слизащите хора.

Да спре в мене поглед не посмя.

Търси във спомените си опора -

очаква мъж, пред старец онемя.

Останахме си двама непознати -

безвремието зад ъгъла заплака.

Назад писмата с болка ги запратих.

... Надеждата потъна в мрака.

ananel (Нелиса)

2009-04-17T21:42:46+03:00

Хубаво!Весели празници!
maistora (Красимир Тенев)

2009-04-17T16:16:47+03:00

Харесах!
Няма надежда да върнем времето назад.
Поздравления за въздействащия стих!
дкф99 (Диди Ф)

2009-04-17T13:40:53+03:00

Тази "Ярост" ми прилича повече на болка.