ЯРОСТ
Перонът пуст пред мен чернее,
на пейката е сгушена жена.
Под бръчките усмивка грее -
косата ú се къпе в светлина.
И взира се в слизащите хора.
Да спре в мене поглед не посмя.
Търси във спомените си опора -
очаква мъж, пред старец онемя.
Останахме си двама непознати -
безвремието зад ъгъла заплака.
Назад писмата с болка ги запратих.
... Надеждата потъна в мрака.
© Мимо Николов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
