5 апр. 2008 г., 18:30

Ястребът и консервата 

  Поэзия » Другая
750 0 7
 

Ястребът и консервата

 

Обич -

шапка космата

с изпъкнали вени,

от мрамор създадена

и захвърлена в блато

на ежедневие сиво-брутално.

 

От стих

неродени

мисли прелитат

и стрелят с лъкове,

стрелят със прашки -

издаващи вик на погнуса.

 

Вик

на погнуса

от ястреб нададен,

гонещ пъстърви в морето???

Неумело забравящ минало тъмно

и бляскаво бъдеще на вечно страдание.

 

Провлачва

крилете и търси утеха

в консерва от от майски череши,

цъфнали и до смърт уморени от време,

от лъжи лъскави и мрачни предчувствия

за минали грешки големи и хиляди ужаси бъдещи.

 

Колко ли

трябва да дойдат още

Вартоломееви нощи - весели,

та и ти да разбереш, ястребе горди,

че в края на полета иде пропадане дълго

и от него спасение няма дори в океана.

 

Ах, ястребе, ястребе!!!

 

На Петровден от радост на петлите им режат главите.

© Стоян Владов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Финала ме разби!Страхотно!поздрав!
  • Замислящо!!!Много ни глезиш Пинда-развратихме се от хубава поезия!
  • Бижу Браво!

    P.S. Искаше ми се да препиша коментара на Napolitano (Валентино), но нали сайтът е за лично творчество, та викам айде от мен да мине хаха ))))
  • ПОЗДРАВ ! ХАРЕСА МИ !
  • Много, много хубаво! Страхотен стих!
    И какъв финал само...! Браво!
    с обич, Стоян.
  • Смазващ финал! Пълен кеф! Еваллата, нашия!
  • "....цъфнали и до смърт уморени от време,
    от лъжи лъскави и мрачни предчувствия
    за минали грешки големи и хиляди ужаси бъдещи..."

    "...че в края на полета иде пропадане дълго
    и от него спасение няма дори в океана..."

    Железно!!!!


Предложения
: ??:??