Ястребът и консервата
Ястребът и консервата
Обич -
шапка космата
с изпъкнали вени,
от мрамор създадена
и захвърлена в блато
на ежедневие сиво-брутално.
От стих
неродени
мисли прелитат
и стрелят с лъкове,
стрелят със прашки -
издаващи вик на погнуса.
Вик
на погнуса
от ястреб нададен,
гонещ пъстърви в морето???
Неумело забравящ минало тъмно
и бляскаво бъдеще на вечно страдание.
Провлачва
крилете и търси утеха
в консерва от от майски череши,
цъфнали и до смърт уморени от време,
от лъжи лъскави и мрачни предчувствия
за минали грешки големи и хиляди ужаси бъдещи.
Колко ли
трябва да дойдат още
Вартоломееви нощи - весели,
та и ти да разбереш, ястребе горди,
че в края на полета иде пропадане дълго
и от него спасение няма дори в океана.
Ах, ястребе, ястребе!!!
На Петровден от радост на петлите им режат главите.
© Стоян Владов All rights reserved.
