3 нояб. 2015 г., 22:39

Ъндърграунд

506 0 0

Ъндърграунд

 

На други се падна голямата слава.

(Обаче суетно е всичко в света.)

Не ще ме съзрете на лъскава лавица -

във някое прашно мазе ще стоя.

Какво пък! - не е ли там също за хора?

Ще бъда със някого, пак непризнат.

Встрани от маститите - с шумна агора,

далече от техния лъскав парад.

Там трудно допускат и вдигат преграда,

и пазят със зъби елитния кръг.

А аз ще си кютам добре в ъндърграунда

и братя по участ мен там ще четат.

Ще пална лирична свещица в мазето.

Ще пее душата ми тъжничък блус -

и пак ще е хубаво, пак ще е светло,

че тяхното слънце не ми е по вкус.

А всъщност - каквото покаже перото.

От моите стихове правя букет...

На жертвеник слагам сърцето, защото

без жертви не можеш да бъдеш поет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Върбан Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...