Ъндърграунд
Ъндърграунд
На други се падна голямата слава.
(Обаче суетно е всичко в света.)
Не ще ме съзрете на лъскава лавица -
във някое прашно мазе ще стоя.
Какво пък! - не е ли там също за хора?
Ще бъда със някого, пак непризнат.
Встрани от маститите - с шумна агора,
далече от техния лъскав парад.
Там трудно допускат и вдигат преграда,
и пазят със зъби елитния кръг.
А аз ще си кютам добре в ъндърграунда
и братя по участ мен там ще четат.
Ще пална лирична свещица в мазето.
Ще пее душата ми тъжничък блус -
и пак ще е хубаво, пак ще е светло,
че тяхното слънце не ми е по вкус.
А всъщност - каквото покаже перото.
От моите стихове правя букет...
На жертвеник слагам сърцето, защото
без жертви не можеш да бъдеш поет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Върбан Колев Всички права запазени