Ъндърграунд

На други се падна голямата слава.

(Обаче суетно е всичко в света.)

Не ще ме съзрете на лъскава лавица -

във някое прашно мазе ще стоя.

Какво пък! - не е ли там също за хора?

Ще бъда със някого, пак непризнат.

Встрани от маститите - с шумна агора,

далече от техния лъскав парад.

Там трудно допускат и вдигат преграда,

и пазят със зъби елитния кръг.

А аз ще си кютам добре в ъндърграунда

и братя по участ мен там ще четат.

Ще пална лирична свещица в мазето.

Ще пее душата ми тъжничък блус -

и пак ще е хубаво, пак ще е светло,

че тяхното слънце не ми е по вкус.

А всъщност - каквото покаже перото.

От моите стихове правя букет...

На жертвеник слагам сърцето, защото

без жертви не можеш да бъдеш поет.