14 сент. 2007 г., 19:55

Южно от Бургас

894 0 9
В един следобед летен,
надолу от Бургас,
по гръб върху вълните
лежах и плувах аз.

И погледът ми беше
в небето устремен,
а гларуси и чайки
прелитаха над мен.

И си припомнях - нявга,
как южно от Бургас,
по плажовете родни
свободно спирах аз.

И всякъде морето,
и плажът позлатен,
и изгледът към Странджа
достъпен бе за мен.

Днес всичко се продава
на разни чужденци,
на юпита и мутри
и прочее крадци.

И всичко се заплаща -
и въздухът дори.
И само към небето
си гледкаш без пари!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави за истинския стих, Ангар!
  • Днес, да не стъпиш в Бургас.
    Романтиката е само в морето, където бих полегнала и аз!
    /на дюшек/- това като шега...
    Но стихът ти - ДА ! О, ДА!
  • Живея във Бургас.Каква ирония!
    Светът при нас пристига на море,
    а често аз го гледам от балкона.
    А пък това съвсем не е добре.
    По лъскавите плажове не мога
    да вляза.Даже нямам и кураж.
    Най-често лете потушавам огъня
    на някой скрит,неохраняем плаж.
  • Благодаря ви - Белоснежке, Дочка, Магдалена, Пламена,Галя и Здравче!
    Отдавна не бях минавал по южното черноморие - докато по-рано редовно спирах по него - когато пътувах от Малко Търново през Мичурин за Бургас, и ми беше много мило. И тогава се строеше, но с построеното повече се гордеехме, защото си мислехме че е и наше. Днес обикновеният, по-бедният човек, се чувства доста потиснат.
    Но - за да не ни измъчва носталгията - и за тогавашното време реших да пусна едно тъжно стихотворение!
  • Поздрав и прегръдка за стиха!!!
    Невероятен е!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...