14 sept 2007, 19:55

Южно от Бургас

  Poesía
901 0 9
В един следобед летен,
надолу от Бургас,
по гръб върху вълните
лежах и плувах аз.

И погледът ми беше
в небето устремен,
а гларуси и чайки
прелитаха над мен.

И си припомнях - нявга,
как южно от Бургас,
по плажовете родни
свободно спирах аз.

И всякъде морето,
и плажът позлатен,
и изгледът към Странджа
достъпен бе за мен.

Днес всичко се продава
на разни чужденци,
на юпита и мутри
и прочее крадци.

И всичко се заплаща -
и въздухът дори.
И само към небето
си гледкаш без пари!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави за истинския стих, Ангар!
  • Днес, да не стъпиш в Бургас.
    Романтиката е само в морето, където бих полегнала и аз!
    /на дюшек/- това като шега...
    Но стихът ти - ДА ! О, ДА!
  • Живея във Бургас.Каква ирония!
    Светът при нас пристига на море,
    а често аз го гледам от балкона.
    А пък това съвсем не е добре.
    По лъскавите плажове не мога
    да вляза.Даже нямам и кураж.
    Най-често лете потушавам огъня
    на някой скрит,неохраняем плаж.
  • Благодаря ви - Белоснежке, Дочка, Магдалена, Пламена,Галя и Здравче!
    Отдавна не бях минавал по южното черноморие - докато по-рано редовно спирах по него - когато пътувах от Малко Търново през Мичурин за Бургас, и ми беше много мило. И тогава се строеше, но с построеното повече се гордеехме, защото си мислехме че е и наше. Днес обикновеният, по-бедният човек, се чувства доста потиснат.
    Но - за да не ни измъчва носталгията - и за тогавашното време реших да пусна едно тъжно стихотворение!
  • Поздрав и прегръдка за стиха!!!
    Невероятен е!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...