16 окт. 2015 г., 20:13

Юлска среща в акростих

603 0 0

ЮЛСКА СРЕЩА

В АКРОСТИХ

 

Аморално ли е толкоз

бързащ, запъхтян, горещ,

в делничната обиколка

гадже бившо ако спреш,

даже и да сещаш болка?

 

Ех, добротo старо време

жал в душата ще роди!

Зер една ли тръпка дреме

и един ли спомен бди?

 

Йовчо, що си ти препатил?

Как си в служба изкласил? —

лъхва те парфюм познат и

милваш с поглед тез коси.

 

Неизказаната нежност

озaрява с таен чар,

пълна с упрек не, с надежда,

радocт и усмивка в дар.

 

Страст потулена избива —

трудно ще я задържиш —

уж забравена, но жива.

Фройд че прав е, ще решиш.

 

Хорски поглед пренебрегнал,

целомъдрие проклел,

чудиш се защо си стегнат,

шепнеш ти, език oплел.

 

Ще си тръгне тя, и ето —

ъгъл скри това лице.

Юли вън е, под небето.

Януари — на сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....