8 апр. 2009 г., 13:42

Юнаци 

  Поэзия » Юмористическая
513 0 1

„Ю Н А Ц И”

В кварталната кръчма
двамина герои,
прегърнали бъчва
си правят запоя.
Другари по чашка
от много години,
Евлоги и Рашко
(по баба роднини).
Стартират към седем
със водка голяма,
а туй, че е денем, 
значение няма.
Един подир други
гаврътват стакани,
кръчмарят дочу ги
да сипят закани.
Евлоги след n-та
поредна мастика,
разчупил цимента
към Рашко извика:
– Аз те’е, брато,
мно’о те тача –
процежда, като
видимо влачи –
ти ня’аш цена,
прекрасен човек,
а мойта жена
е мазен тюфлек.
Ко’ато се върна
почерпен във къши
и искам да зърна
усмивка, се мръши.
Но аз не търпя’ам
таки’а фасони,
шамар зашле’явам
и сълзите рони.
– И мойта не става –
оплаква се Рашко –
да пия не дава,
даже и чашка.
Добре, че поне
наваксвам си тук. –
Аз мъж съм, а не
главата на лук.
Мърмори жената,
но чакам я малко,
а после устата
затварям с тупалка.
При тях и Илия
пристигна да шора,
почерпи ракия
и включи се в спора:
– Не зная за вас,
но аз съм щастлив.
Когато сме в нас,
сме си колектив.
Жената си пие
по някой гълток
и никой не крие
за своя порок.
Щом тука намина,
да цапна мастика,
отива в Дарина,
да чеше езика
или пък при Фози,
от другия блок –
отдавна е с този
изплашен мишок.
Хванах ги във крачка,
голи на кревата,
ала здрава пачка
хвърли на земята.
Знае явно пича
кой какво обича
и как да измича
без нужда да тича.
Неотдавна тя
спря да ме закача,
след като видя
двама ни с тъпкача,
седнали във хола
да си смучем бира.
И мезета, гола,
взе да ни сервира.
– Айде, бе Илия!
Що за простотия?
– Вярно е! Така е!
Даже Киро знае.
Ето го и Киро,
той е честен мъж,
и със него бира
жулихме веднъж.
– Потвърждавам. Да.
Вярно е това.
– Даже вчера също
пихме бира вкъщи.
Беше със младока,
от на Кольо блока –
някакъв си Злати,
зет е на Евстати –
печено момче,
мисля е борче.
Смело до юнаците
седна и Калин,
близна си мустаците
и засмука джин.
Талантлив художник
и ерген заклет,
някога чертожник
в градския съвет,
ала алкохола
гътна го от стола.
– Аз пък съм О’кей.
Старецът живей,
пенсия си взема,
де да харчи нема.
Чудна орисия,
хапвам си и пия –
имам спонсор личен,
без проблем паричен.
Да е жив и здрав,
има хубав нрав.
Левчета безброй
дава ми без бой.
Тотото уцелих,
място му намерих
в старческия дом,
недалеч от Лом.
Винаги модерен,
весел и наперен,
с елегантна риза
Жоро сексът влиза.
Ризката „Версаче”
купил я, обаче
от един гараж
на него адаш.
–Късно идваш, Гошо?
Гледам, спал си лошо.
– Бях по курвалък
чак във Казанлък.
Ходих при Палина,
Дора и Галина.
Трябваше и с трите
аз да се заема,
свалях им звездите
по позната схема,
после ги оправих
и ги изоставих.
Тази вечер пак
имам уговорка,
тъй е, няма как,
иска ме Тодорка.
Утре съм при Пенка,
вдугиден при Ценка,
след това почивка
и в петък при Живка.
В моята постеля
беше пък в неделя
Ангелина Свирката –
срещнах я на спирката.
Много надарена
и освободена.
Нещо ми се сваля
и оная Валя.

Имаше и още
в скромния локал,
а един от снощи
беше там заспал.
Янко Футболиста
е готов от триста,
често се напива,
после тук преспива.
Ел. техникът Сава
малко му остава –
стар алкохолик,
слаб и бледолик.
Докерът Стоян
от зори пиян.
До вратата Ясен
вече е наквасен,
в ъгъла Младен
също напоен.
Със провлачен глас
дрънка нещо Спас.
Чудно! Атанас
още е тавряз,
трета водка жули,
пуши и се пули.
Само Анатоли
пие бири голи.
Всички във локала
дърти пияндета,
викат им в квартала
„Владковата чета”.
Наште юначаги
още дълго пиха,
митове и саги
набързо разбиха.
Друга е, обаче, 
истината тук,
ето ви я значи
гледана от друг:
Почвам със Евлоги.
Беден кантонер,
а жена му строга –
истински Цербер.
Вечер на вратата
дръсти го с метлата.
Вместо да говори,
винаги мърмори,
затова човека
търси си утеха
в кръчмата със Рашко,
да си поркат блажко.
За вечен приятел
си Рашко избра
жена въздържател
и ето ти на:
Смирен, във кюшето,
без дума да казва,
дори и детето
не смей да наказва,
а в пъба мъжага,
безстрашен герой,
готов е веднага
да скочи на бой.
Илия и Киро
наистина пият
изветряла бира
и срамно се крият.
Илия изгаря,
че цяла година
не може да свари
оная гадина,
с която редовно
жена му преспива,
а после виновно
се нейде покрива.
Това, със което
Калин се похвали,
му топли сърцето,
но наште – едва ли?
Постъпка най-долна,
достойна за ада,
от личност подмолна,
целяща наслада.
Да лъже в очите
той своя отец,
а после парите
му взима – подлец!
Рибарят, гъбарят,
също и курварят
правилото спазват
и никому не казват
де си правят кефа
(даже и на шефа).
Така че този Гошко,
както ви е ясно,
дърдори малко множко
наляво и надясно.
Всяка вечер, знам,
той си ляга сам.
Преди пет години
имаше съпруга,
ала си замина –
негова заслуга.
Стигна ù до гуша
вечно да го слуша,
празно обещаващ
и не изпълняващ,
как ще сложел край
и ще се опрай.
Стегна си багажа,
нагласи децата,
даже, да ви кажа,
взе му и колата.
След като поеха,
го обзе тъга,
бе му сал утеха
дясната ръка.
Все едно и също –
пие всеки ден
и самичък вкъщи
ляга изморен.

Тъй денят протича
в кръчмата при Владко,
всеки там обича
да си пийва сладко.
Някои от радост,
друг от несполука,
трети свойта младост
пропилял е тука.
След един коняк
приказката тръгва,
а в запоя як
трябва да се слъгва,
иначе горко ти.
Тези идиоти
нищо не прощават –
ще те подиграват.
Много лоша вест –
край със твойта чест.

Няма да забравя,
извод ще направя
и нека всеки тука
вземе си поука.

Първо: Алкохола
хвърля те в забрава,
истината гола
е, че не прощава.
Прави те зависим,
мек и много хрисим.
Ще живее кратко
черният ти дроб,
край със тебе, братко –
опело и гроб.
Втори извод е, че,
щом са пили вече,
нашите апапи
станаха ербапи,
а пък вкъщи мили,
в ъгъла се свили
кротко си мируват –
ето колко струват.
Трето: На лъжата
къси са краката,
ала щом си честен,
доблестен и свестен,
всеки те погазва
и всячески те смазва.
Понякога физически,
но повече психически
готов е идиота
да скапе ти живота.
От памтивек нещата
опират до лъжата.
Понякога помага
и носи ти облага,
но рано или късно
за делото си мръсно
ще носиш своя кръст
дорде ти хвърлят пръст.

Всеки е с проблеми
в този сложен свят,
малки и големи,
ден и нощ валят.
Ако ги удавиш,
няма да прокопсаш,
трябва да забравиш
и се не ядосваш,
или ги решиш,
вместо да се криеш –
много ще сгрешиш,
ако се напиеш.

Алкохолът, знай,
е грешен завой,
бързо слага край
на живота твой.

© Марин Цанков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво! По-добра сатира на живота на пияницата, и то в такава добре издържана и оригинална стихотворна форма отдавна не бях чел. Развесели ме, макар че всъщност е много тъжно, защото вече едва ли не всеки втори дави проблемите в алкохола...Няма да лицечмернича, дълго време спадах към тази категория. Както явно и авторът, като се има предвид колко умело описва всичко, явно му е било доста познато - познато до болка, че и до смях Поздрави, Марин!
Предложения
: ??:??