8.04.2009 г., 13:42

Юнаци

756 0 1

„Ю Н А Ц И”

В кварталната кръчма
двамина герои,
прегърнали бъчва
си правят запоя.
Другари по чашка
от много години,
Евлоги и Рашко
(по баба роднини).
Стартират към седем
със водка голяма,
а туй, че е денем, 
значение няма.
Един подир други
гаврътват стакани,
кръчмарят дочу ги
да сипят закани.
Евлоги след n-та
поредна мастика,
разчупил цимента
към Рашко извика:
– Аз те’е, брато,
мно’о те тача –
процежда, като
видимо влачи –
ти ня’аш цена,
прекрасен човек,
а мойта жена
е мазен тюфлек.
Ко’ато се върна
почерпен във къши
и искам да зърна
усмивка, се мръши.
Но аз не търпя’ам
таки’а фасони,
шамар зашле’явам
и сълзите рони.
– И мойта не става –
оплаква се Рашко –
да пия не дава,
даже и чашка.
Добре, че поне
наваксвам си тук. –
Аз мъж съм, а не
главата на лук.
Мърмори жената,
но чакам я малко,
а после устата
затварям с тупалка.
При тях и Илия
пристигна да шора,
почерпи ракия
и включи се в спора:
– Не зная за вас,
но аз съм щастлив.
Когато сме в нас,
сме си колектив.
Жената си пие
по някой гълток
и никой не крие
за своя порок.
Щом тука намина,
да цапна мастика,
отива в Дарина,
да чеше езика
или пък при Фози,
от другия блок –
отдавна е с този
изплашен мишок.
Хванах ги във крачка,
голи на кревата,
ала здрава пачка
хвърли на земята.
Знае явно пича
кой какво обича
и как да измича
без нужда да тича.
Неотдавна тя
спря да ме закача,
след като видя
двама ни с тъпкача,
седнали във хола
да си смучем бира.
И мезета, гола,
взе да ни сервира.
– Айде, бе Илия!
Що за простотия?
– Вярно е! Така е!
Даже Киро знае.
Ето го и Киро,
той е честен мъж,
и със него бира
жулихме веднъж.
– Потвърждавам. Да.
Вярно е това.
– Даже вчера също
пихме бира вкъщи.
Беше със младока,
от на Кольо блока –
някакъв си Злати,
зет е на Евстати –
печено момче,
мисля е борче.
Смело до юнаците
седна и Калин,
близна си мустаците
и засмука джин.
Талантлив художник
и ерген заклет,
някога чертожник
в градския съвет,
ала алкохола
гътна го от стола.
– Аз пък съм О’кей.
Старецът живей,
пенсия си взема,
де да харчи нема.
Чудна орисия,
хапвам си и пия –
имам спонсор личен,
без проблем паричен.
Да е жив и здрав,
има хубав нрав.
Левчета безброй
дава ми без бой.
Тотото уцелих,
място му намерих
в старческия дом,
недалеч от Лом.
Винаги модерен,
весел и наперен,
с елегантна риза
Жоро сексът влиза.
Ризката „Версаче”
купил я, обаче
от един гараж
на него адаш.
–Късно идваш, Гошо?
Гледам, спал си лошо.
– Бях по курвалък
чак във Казанлък.
Ходих при Палина,
Дора и Галина.
Трябваше и с трите
аз да се заема,
свалях им звездите
по позната схема,
после ги оправих
и ги изоставих.
Тази вечер пак
имам уговорка,
тъй е, няма как,
иска ме Тодорка.
Утре съм при Пенка,
вдугиден при Ценка,
след това почивка
и в петък при Живка.
В моята постеля
беше пък в неделя
Ангелина Свирката –
срещнах я на спирката.
Много надарена
и освободена.
Нещо ми се сваля
и оная Валя.

Имаше и още
в скромния локал,
а един от снощи
беше там заспал.
Янко Футболиста
е готов от триста,
често се напива,
после тук преспива.
Ел. техникът Сава
малко му остава –
стар алкохолик,
слаб и бледолик.
Докерът Стоян
от зори пиян.
До вратата Ясен
вече е наквасен,
в ъгъла Младен
също напоен.
Със провлачен глас
дрънка нещо Спас.
Чудно! Атанас
още е тавряз,
трета водка жули,
пуши и се пули.
Само Анатоли
пие бири голи.
Всички във локала
дърти пияндета,
викат им в квартала
„Владковата чета”.
Наште юначаги
още дълго пиха,
митове и саги
набързо разбиха.
Друга е, обаче, 
истината тук,
ето ви я значи
гледана от друг:
Почвам със Евлоги.
Беден кантонер,
а жена му строга –
истински Цербер.
Вечер на вратата
дръсти го с метлата.
Вместо да говори,
винаги мърмори,
затова човека
търси си утеха
в кръчмата със Рашко,
да си поркат блажко.
За вечен приятел
си Рашко избра
жена въздържател
и ето ти на:
Смирен, във кюшето,
без дума да казва,
дори и детето
не смей да наказва,
а в пъба мъжага,
безстрашен герой,
готов е веднага
да скочи на бой.
Илия и Киро
наистина пият
изветряла бира
и срамно се крият.
Илия изгаря,
че цяла година
не може да свари
оная гадина,
с която редовно
жена му преспива,
а после виновно
се нейде покрива.
Това, със което
Калин се похвали,
му топли сърцето,
но наште – едва ли?
Постъпка най-долна,
достойна за ада,
от личност подмолна,
целяща наслада.
Да лъже в очите
той своя отец,
а после парите
му взима – подлец!
Рибарят, гъбарят,
също и курварят
правилото спазват
и никому не казват
де си правят кефа
(даже и на шефа).
Така че този Гошко,
както ви е ясно,
дърдори малко множко
наляво и надясно.
Всяка вечер, знам,
той си ляга сам.
Преди пет години
имаше съпруга,
ала си замина –
негова заслуга.
Стигна ù до гуша
вечно да го слуша,
празно обещаващ
и не изпълняващ,
как ще сложел край
и ще се опрай.
Стегна си багажа,
нагласи децата,
даже, да ви кажа,
взе му и колата.
След като поеха,
го обзе тъга,
бе му сал утеха
дясната ръка.
Все едно и също –
пие всеки ден
и самичък вкъщи
ляга изморен.

Тъй денят протича
в кръчмата при Владко,
всеки там обича
да си пийва сладко.
Някои от радост,
друг от несполука,
трети свойта младост
пропилял е тука.
След един коняк
приказката тръгва,
а в запоя як
трябва да се слъгва,
иначе горко ти.
Тези идиоти
нищо не прощават –
ще те подиграват.
Много лоша вест –
край със твойта чест.

Няма да забравя,
извод ще направя
и нека всеки тука
вземе си поука.

Първо: Алкохола
хвърля те в забрава,
истината гола
е, че не прощава.
Прави те зависим,
мек и много хрисим.
Ще живее кратко
черният ти дроб,
край със тебе, братко –
опело и гроб.
Втори извод е, че,
щом са пили вече,
нашите апапи
станаха ербапи,
а пък вкъщи мили,
в ъгъла се свили
кротко си мируват –
ето колко струват.
Трето: На лъжата
къси са краката,
ала щом си честен,
доблестен и свестен,
всеки те погазва
и всячески те смазва.
Понякога физически,
но повече психически
готов е идиота
да скапе ти живота.
От памтивек нещата
опират до лъжата.
Понякога помага
и носи ти облага,
но рано или късно
за делото си мръсно
ще носиш своя кръст
дорде ти хвърлят пръст.

Всеки е с проблеми
в този сложен свят,
малки и големи,
ден и нощ валят.
Ако ги удавиш,
няма да прокопсаш,
трябва да забравиш
и се не ядосваш,
или ги решиш,
вместо да се криеш –
много ще сгрешиш,
ако се напиеш.

Алкохолът, знай,
е грешен завой,
бързо слага край
на живота твой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво! По-добра сатира на живота на пияницата, и то в такава добре издържана и оригинална стихотворна форма отдавна не бях чел. Развесели ме, макар че всъщност е много тъжно, защото вече едва ли не всеки втори дави проблемите в алкохола...Няма да лицечмернича, дълго време спадах към тази категория. Както явно и авторът, като се има предвид колко умело описва всичко, явно му е било доста познато - познато до болка, че и до смях Поздрави, Марин!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...