20 июл. 2007 г., 23:09

юноша

804 0 5
Ако не мислиш и не чувстваш.
Ако не чуваш и не виждаш.
Ако безсмислено живееш и умираш.
Ако си изгубил и способност да завиждаш.
Ако нямаш цели, нямаш интереси
и бъдещето ти е поредната цигара.
Ако на никой не му пука, не се меси.
Ако душата ти е счупена китара.
Ако очите ти са само две зеници,
пресъхнали и жадни за сълза.
Ако съучениците са хора в три редици,
а познатите ти - просто имена
Ако семейството безрезултатно те зове,
а приятелите ти са пълни непознати.
Ако иска ти се да избягаш, но къде?
Ако такова място няма във света ти.
Ако отвън си весел, а отвътре леден.
Ако болката удавяш във ирония.
Ако във списъка отново си последен,
а сърцето ти е просто анатомия.
Ако подхранваш своя непукизъм,
замразил всичките ти сетива.
Ако да не ти пука, за теб е героизъм,
то ти си просто нищожество в беда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ами за шлифоването-аз не се стремя много към него.просто пиша,каквото и както си го мисляа за правилния начин на каквото и да било училището ми е достатъчно
  • Поли, аз искрен осе възхищавам, че млад човек като теб, е способен на такава емоция и на такова писане! Естествено, че ще се шлифоваш! Пиши, и чети много! Човек с четено също се научава! Дерзай!!!
  • благодаря за коментарите,но ако не се"паля",нямам желание да пиша.всичко,което ни вълнува ни прави живи
  • Много ярост си натрупала и имаш много идеи как да я изразиш, но трябва още да поработиш над това. Този последният стих(според мен) е най-добрият от всичките ти (поне от тези които си публикувала). Имаш дарба само трябва да поработиш още малко и ще се получи нещо страхотно, наистина страхотно.
    Един съвет от мен - не се пали така, само ти страдаш от това, знам го от собствен опит.
  • В стиха ти има необработени златни зрънца, които имат нужда от шлифовка, за да се получи прекрасния стих, който си замислила!
    Дерзай и успех!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...