20.07.2007 г., 23:09

юноша

800 0 5
Ако не мислиш и не чувстваш.
Ако не чуваш и не виждаш.
Ако безсмислено живееш и умираш.
Ако си изгубил и способност да завиждаш.
Ако нямаш цели, нямаш интереси
и бъдещето ти е поредната цигара.
Ако на никой не му пука, не се меси.
Ако душата ти е счупена китара.
Ако очите ти са само две зеници,
пресъхнали и жадни за сълза.
Ако съучениците са хора в три редици,
а познатите ти - просто имена
Ако семейството безрезултатно те зове,
а приятелите ти са пълни непознати.
Ако иска ти се да избягаш, но къде?
Ако такова място няма във света ти.
Ако отвън си весел, а отвътре леден.
Ако болката удавяш във ирония.
Ако във списъка отново си последен,
а сърцето ти е просто анатомия.
Ако подхранваш своя непукизъм,
замразил всичките ти сетива.
Ако да не ти пука, за теб е героизъм,
то ти си просто нищожество в беда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ами за шлифоването-аз не се стремя много към него.просто пиша,каквото и както си го мисляа за правилния начин на каквото и да било училището ми е достатъчно
  • Поли, аз искрен осе възхищавам, че млад човек като теб, е способен на такава емоция и на такова писане! Естествено, че ще се шлифоваш! Пиши, и чети много! Човек с четено също се научава! Дерзай!!!
  • благодаря за коментарите,но ако не се"паля",нямам желание да пиша.всичко,което ни вълнува ни прави живи
  • Много ярост си натрупала и имаш много идеи как да я изразиш, но трябва още да поработиш над това. Този последният стих(според мен) е най-добрият от всичките ти (поне от тези които си публикувала). Имаш дарба само трябва да поработиш още малко и ще се получи нещо страхотно, наистина страхотно.
    Един съвет от мен - не се пали така, само ти страдаш от това, знам го от собствен опит.
  • В стиха ти има необработени златни зрънца, които имат нужда от шлифовка, за да се получи прекрасния стих, който си замислила!
    Дерзай и успех!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...