За да ме помниш

Когато моята магия

докосне  твоята съдба,

когато в ,,синьо” те обвие

на моите очи греха,

забравен спомен ще извика,

кафето странно ще горчи,

ще има и вина, и мъка,

и прошка в нечии очи.

Когато моята усмивка

докосне твоята душа,

във,,лудо синьо” ще обвие –

сърце, ръце и  колена,

за да ме помниш,

да не тръгнеш,

отхвърлил някак с лекота,

историята ни непълна,

без Менделсон и без деца.