За да ме помниш
Когато моята магия
докосне твоята съдба,
когато в ,,синьо” те обвие
на моите очи греха,
забравен спомен ще извика,
кафето странно ще горчи,
ще има и вина, и мъка,
и прошка в нечии очи.
Когато моята усмивка
докосне твоята душа,
във,,лудо синьо” ще обвие –
сърце, ръце и колена,
за да ме помниш,
да не тръгнеш,
отхвърлил някак с лекота,
историята ни непълна,
без Менделсон и без деца.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Атанасова Все права защищены