Aug 29, 2012, 1:30 PM

За да ме помниш 

  Poetry
595 0 0

Когато моята магия

докосне  твоята съдба,

когато в ,,синьо” те обвие

на моите очи греха,

забравен спомен ще извика,

кафето странно ще горчи,

ще има и вина, и мъка,

и прошка в нечии очи.

Когато моята усмивка

докосне твоята душа,

във,,лудо синьо” ще обвие –

сърце, ръце и  колена,

за да ме помниш,

да не тръгнеш,

отхвърлил някак с лекота,

историята ни непълна,

без Менделсон и без деца.

 

 

© Даниела Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??