Прозореца когато си затворя
и в стаята е тягостно, задушно,
се чува тишината как говори,
без даже и да иска да ме слуша...
Но с нея на глава не се излиза.
Вратата ще отворя, за да дишам.
И задухът е вид душевна криза,
щом мисълта превръща ми във киша.
Нахлуят ли идеи като въздух,
стените чак ще почнат да играят.
Дори и крушката ми ще възкръсне,
макар че вчера бе за нея краят. ...