valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
6 июн. 2010 г., 18:05

За да се целя 

  Поэзия
665 0 6

Прозореца когато си затворя
и в стаята е тягостно, задушно,
се чува тишината как говори,
без даже и да иска да ме слуша...

Но с нея на глава не се излиза.
Вратата ще отворя, за да дишам.
И задухът е вид душевна криза,
щом мисълта превръща ми във киша.

Нахлуят ли идеи като въздух,
стените чак ще почнат да играят.
Дори и крушката ми ще възкръсне,
макар че вчера бе за нея краят.

И сенки ще се крият във ъглите,
неискащи промяна да нахлуе.
Прозорецът пък, изпотен сърдито,
ще потече на малки потни струи.

Аз ще бъда като нов и вече
готов да атакувам висините.
От глътка въздух значи съм обречен,
да мога да се целя във звездите.


© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??